Български
English
Какво казва Кодексът на труда и как да разпознаем отношението, което сме сключили.
Познат ли ви е този случай? Човек работи в офиса всеки ден по определено работно време, има шеф, който му дава задачите, и получава сума всеки месец, но няма трудов договор. На хартия е изпълнител. На практика е служител.
Това е тема, по която Инспекцията по труда контролира работодателите, затова си струва да знаем къде минава границата.
Какво казва законът?
Кодексът на труда е ясен: отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, в писмена форма, още преди да е започнала работата.
Предметът на трудовия договор е самият „жив“ труд – неговото полагане. По силата на договора човек предоставя работната си сила за изпълнение на определен вид работа.
Къде е разликата?
Разликата е в същността на отношението. При граждански договор (договор за услуга, за изработка и др.) се дължи конкретен резултат. Изпълнителят сам определя начина на работа, няма определено работно време или работно място.
При трудовия договор се дължи продължително и многократно изпълнение, а работникът е в рамките на:
- определено работно време;
- определено работно място;
- задължение за спазване на трудова дисциплина;
- йерархична зависимост.
Какво дава трудовият договор?
Със сключването на трудов договор възникват редица права: гарантирано трудово възнаграждение, почивки, отпуски, обезщетения, социално-битово обслужване, социално осигуряване за всички осигурени социални рискове и безопасни и здравословни условия на труд. Когато тези права се нарушават, работникът или служителят може да потърси съдействие от Инспекцията по труда.
Прибягването до граждански договор е недопустимо, когато се използва, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В такъв случай има нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, а целта е да се заобиколи правната защита на трудовите правоотношения.
Какво да направим, преди да подпишем?
Задайте си три въпроса.
Първо: какъв е резултатът? Граждански договор изисква работата да е определена по съдържание и обем, с критерий за качествено изпълнение. Ако такъв резултат не може да се опише, най-вероятно не е граждански договор.
Второ: кой определя как и кога се работи? Ако отговорът е фирмата, а не човекът, вече има зависимост.
Трето: работи ли се по график, на място и под контрол? Ако отговорът е „да“, тогава отношението е по-близко до трудовото, отколкото до договора за услуга.
Важно е и да се знае, че името на договора не решава въпроса, а определя същността на отношението.
Според мен този въпрос е по-добре да се разгледа сега, а не когато възникне проверка или спор. В нашата кантора има „Безплатна първа консултация“, на която можем да прегледаме заедно договорите и отношенията с хората, които работят при вас.
