Български
English
Въвеждането на новите правила за режим на малките предприятия в страната и режим на малките предприятия в Европейския съюз от 1 януари 2026 г. е не просто техническа промяна в закона. Това е важно стратегическо решение за бизнеса.
Причината е ясна: ако фирмата попадне в правилния режим, може да спести време, да намали административната тежест и да избегне ненужна данъчна регистрация. Ако обаче избере погрешно, рискува не само да загуби предимството, но и да допусне грешки, които струват пари.
Именно затова е изключително важно да се разбере какво всъщност предлага новият режим, кой може да го приложи и какво се случва с данъчния кредит.
Какво се променя от 2026 г.?
От 1 януари 2026 г. могат да се прилагат разпоредбите на Глава двадесет и първа „Б“ на Закона за данък върху добавената стойност.
Там са регламентирани следните режими: режим за малки предприятия в страната или режим за малки предприятия в Европейския съюз - в България и в други държави членки, или режим за малки предприятия в Европейския съюз само в други държави членки.
Това е важно, защото те не са задължителни. Законът дава право на избор.
И изборът може да бъде изгоден – или да бъде грешка, ако не се направи след правилната преценка.
Какво означава режимът за малките предприятия?
Когато данъчно задължено лице прилага един от специалните режими за малки предприятия, то не облага с ДДС извършените облагаеми доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага този режим.
Това означава, че фирмата не начислява ДДС върху конкретните доставки, които попадат в обхвата на закона.
Но ето ключовият момент:
за получените стоки и услуги, които се използват за дейности, обхванати от режима, няма да има право на данъчен кредит.
Именно тук се крие най-често срещаната заблуда.
Много фирми гледат само на „без ДДС“ и пропускат втория край на уравнението:
без ДДС върху продажбите, но и без данъчен кредит за разходите.
Режим на малките предприятия в страната
Първият вариант е режимът на малките предприятия в страната.
Той може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на България, ако са налице определени условия.
Съгласно закона те са:
- годишният оборот в страната да е не по-висок от 51 130 евро както за текущата, така и за предходната календарна година;
- лицето да няма регистрация по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС – тоест да не регистрирано по желание или да не попада в задължителната регистрация;
- лицето да не е регистрирано за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз.
Ако бизнесът вече е регистриран по общия ред, това е пречка за прилагането на националния режим.
Тоест, тук няма „скрий се в режим, защото е удобно“.
Правилото е строго.
И още един важен нюанс:
ако лицето вече има регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, това е пречка за прилагане на режима в страната.
Това е моментът, който трябва да се провери от самото начало, преди да се направи избор.
Режим на малките предприятия в Европейския съюз
Вторият вариант е режимът на малките предприятия в Европейския съюз.
Той има по-широк по обхват и е особено интересен за фирми, които работят не само в България, а и в други държави членки.
Според закона, режимът може да се прилага от данъчно задължено лице, установено в България, ако са налице следните условия:
- лицето извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и/или в други държави членки;
- годишният оборот в Съюза не надвишава 100 000 евро нито през текущата, нито през предходната година;
- сумата от данъчните основи на извършените доставки не надвишава националните прагове, приложими в държавите, в които лицето желае да прилага режима.
Ако фирмата работи в повече от една страна, режимът в ЕС може да бъде изключително полезен.
Но само ако се спазват лимитите и условията.
Ако не се спазват, бизнесът може да загуби предимството, вместо да го спечели.
Кой има право да избере режима?
Законът е ясен:
прилагането на режимите е право, а не задължение.
Това означава, че бизнесът сам взема решение.
Но не всеки има право да го направи.
Ето едно важно ограничение:
данъчно задължено лице, чийто адрес и седалище на управление, постоянен адрес или обичайно пребиваване е в държава извън Европейския съюз, дори и да има постоянен обект в Съюза, не може да прилага режим за малки предприятия.
Тоест, режимът не е за всеки.
Той е за лица, установени в държава членка.
Има и друга важна разлика:
- българските данъчно задължени лица могат да прилагат режима в страната;
- могат да прилагат режима в ЕС в България и в други държави;
- или могат да го прилагат само в други държави членки.
Става дума за реален избор, който може да повлияе на данъчната стратегия и на финансовия резултат.
Защо това е важно за бизнеса?
Защото този режим е не само „по-лесен начин на работа“.
Той е свързан с реални данъчни последици.
Една от основните е:
ако фирмата прилага режима за малки предприятия, тя няма право на данъчен кредит за получените стоки или услуги, използвани при последващите доставки.
Тоест, ако разходът е свързан с дейност, която е в обхвата на специалния режим, данъчният кредит не се признава.
Това е изключително важно за:
- административни разходи;
- наем;
- електроенергия;
- вода;
- канцеларски материали;
- консумативи;
- логистика и други общи разходи.
Тогава се прилагат правилата за частично приспадане по чл. 73 от ЗДДС.
Тоест, не всичко се “изключва”, но и не всичко се “приспада” в пълен размер.
И това е точно моментът, в който фирмите трябва да мислят стратегически, а не реактивно.
Кога има корекция?
Това е друг важен нюанс, който не се коментира достатъчно.
Ако фирмата е приспаднала пълен данъчен кредит за стока, а после се установи, че стоката е използвана за доставка, за която не съществува право на приспадане, следва да се извърши корекция по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС.
Тоест:
първо разходът влиза в данъчния кредит;
после се установява, че е бил използван в дейност, която не дава право на данъчен кредит;
и тогава фирмата „връща“ част от данъка към държавата.
Това не е теория.
Това е реална данъчна последица.
Практическият извод
Ако бизнесът разглежда режима на малките предприятия като „удобна опция“, той рискува да види само едната страна на медала.
Истината е следната:
- режимът може да намали административната тежест;
- може да спести време;
- може да е изгоден при определени обороти;
- но също така може да ограничи правото на данъчен кредит;
- и да създаде проблеми при смесени операции.
То трябва да се взема след анализ на:
- оборота;
- вида на дейностите;
- дали има операции в други държави;
- дали фирмата е регистрирана по общия ред;
- дали разходите ще бъдат обхванати от режимите;
- и какъв е ефектът върху данъчния кредит.
Всеки бизнес, който:
- работи с други държави от ЕС;
- има смесени сделки;
- има значителни общи разходи;
- иска да оптимизира данъчното си натоварване;
- но не иска да допусне грешки, които после се превръщат в допълнителни разходи.
Гледайте го като данъчна стратегия.
Заключение
Новите правила за малките предприятия по ДДС от 2026 г. не са просто техническа промяна.
Те променят начина, по който бизнесът оценява своите продажби, разходи и данъчна структура.
Ако режимът се избере правилно, може да даде преимущество.
Ако се избере погрешно, може да доведе до загуба на данъчни права и в крайна сметка до по-високи разходи.
Това е моментът, в който фирмите трябва да мислят не просто „можем ли да го ползваме“, а „какво е най-изгодното решение за нашия бизнес“.
Защото в данъците няма място за импровизация.
Има място само за правилната стратегия. А ние помагаме при нейното изготвяне. Възползвайте се от нашата „безплатна първа консултация“.
