Български
English
Допълнителна парична вноска от съдружници: какво представлява, как се отчита и защо не е капитал?
Когато се говори за дружества с ограничена отговорност, много бизнеси се фокусират върху основния капитал, печалбата, резервите и неразпределени печалби или загуби. Но съществува и един специфичен инструмент, който често остава в сянка: допълнителната парична вноска от съдружниците по чл. 134 от Търговския закон.Тя не е просто още един депозит. Тя е съществена търговскоправна конструкция, която има ясни правила и последици.Също така намира отражение и в счетоводството на дружеството.
Именно затова е важно да се знае какво представлява, какви са условията за нея и как се отразява счетоводно.
Какво казва законът?
От търговскоправна гледна точка предоставянето на допълнителна парична вноска от съдружниците на дружество с ограничена отговорност е уредено в чл. 134 от Търговския закон.
Според изискването на чл. 134, ал. 3, допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството.
Това е ключовият момент.
Тоест, средствата, които съдружниците внасят допълнително, не могат да се представят като част от собствения капитал на дружеството.
Защо?
Защото те не са капитал в смисъла на търговското право. Те са средства, които са предоставени като допълнителна сума, но по своята същност подлежат на връщане към собствениците.
Това означава, че нямат място в нито една от следните категории на собствения капитал:
- записан капитал;
- премии от емисии;
- резерв от последващи оценки;
- резерви;
- натрупана печалба (загуба) от минали години;
- текуща печалба (загуба).
От счетоводна гледна точка получените допълнителни парични вноски, които по своята същност подлежат на връщане на съдружниците, отговарят на изискването за признаване като пасив.
Според общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти, пасив се признава в баланса, когато:
- е вероятно да има изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически изгоди;
- и сумата, с която ще се извърши уреждането, може да бъде оценена надеждно.
Тя е сума, която дружеството получава, но която не е капитал в юридическия смисъл. Тя е задължение към съдружниците, което следва да бъде върнато.
Именно затова допълнителната парична вноска следва да се представя като пасив в Раздел В. Задължения от пасива на счетоводния баланс.
И тук има два варианта:
- ако срокът за връщане изтича до 12 месеца от датата на баланса – задължението се отчита като краткосрочно;
- ако срокът за връщане е след 12 месеца – задължението се отчита като дългосрочно.
Няма приходи и няма разходи
Много хора допускат грешка да смятат, че получаването на допълнителна парична вноска е приход за дружеството, а връщането ѝ е разход.
Не е така.
Получаването и последващото връщане на допълнителната парична вноска не изисква признаване на приходи, респективно разходи от счетоводна гледна точка.
Причината е ясна:
според общите разпоредби към НСС, приход и разход не се признават, когато паричният поток е свързан с вноски в капитала, респективно с разпределения между собствениците.
Тоест, тази вноска не е доход за дружеството.
И връщането ѝ не е разход.
Следователно тя не участва и в отчета за приходи и разходи.
Ако дружеството е на загуба, това не отменя задължението
Един от най-често срещаните въпроси е следният:
какво става, ако дружеството е на загуба и няма възможност да върне средствата?
Отговорът е ясен:
това не отменя факта, че дружеството продължава да има задължение към съдружниците.
Тоест, дори и да няма възможност да погаси задължението веднага, то остава в баланса като пасив.
Това е важно, защото дружеството не може да „премахне“ задължението просто защото е „на загуба“.
Ако няма достатъчно средства, това означава, че задължението остава, а срокът му трябва да бъде преразгледан.
Какво е важно да запомните?
Допълнителната парична вноска от съдружниците е не просто финансово движение.
Тя е правна и счетоводна категория, която следва да се третира по специален начин.
Най-важните изводи са:
- не се включва в капитала;
- не се отчита като собствен капитал;
- признава се като пасив;
- не създава приход или разход;
- остава задължение, дори когато дружеството реализира загуби.
Ако сте собственик на дружество с ограничена отговорност, тази конструкция не трябва да се разглежда като „допълнителен капитал“, а като задължение към съдружниците.
Това е разликата между правната форма и счетоводния резултат.
Ако не се третира правилно, може да се стигне до грешки в баланса, в отчетността и да има данъчните последици.
И точно затова е важно да се знае, че:
- законът не допуска тя да се отчита в собствения капитал;
- счетоводството я поставя в пасивите;
- а последиците ѝ са чисто финансово-правни и счетоводни, а не приходи или разходи в класическия смисъл.
допълнителната парична вноска не е капитал, а дълг към участниците.
И именно така трябва да се гледа на нея.
Ако имате въпроси, може да се свържете с нас. Имаме „безплатна първа консултация“.
